King Liberator Traditional Geocache

„Цар Освободител” е прозвището на Александър Николаевич Романов - император на Русия, цар на Полша и Велик княз на Финландия /1855-1881/. Александър II е известен с реформите, които извършва в руското общество, стремейки се да разчупи консервативните принципи, на които се основава властването на баща му Николай I. Основната цел на неговите реформи е модернизирането на Русия и възстановяване престижа ú пред останалите Велики сили. Отмяната на крепостното право донася на Александър II прозвището „Цар Освободител”.

Алексанър II обръща особено внимание на Източния въпрос и по-специално на засилване руското влияние на Балканите. Това е причината императорът да се реши на поредна война с Османската империя /1877-1878/. Тази именно война се превръща в Освободителна за България, която заслужено излиза от нея като автономна държава, а Санстефанският мирен договор /19.02.1878 г./ затвърждава силните позиции на Русия в Европа.

Алексанър II загива на 1-ви март 1881 г. при последния от поредица атентати, организирани срещу него от революционната организация „Народна воля”.

Паметникът „Цар Освободител” е един от най-внушителните и художествено издържани паметници в град София. Издигнат е в чест на Освобождението на България от турско владичество и е символ на българската свобода и признателността на българския към руския народ в лицето на Александър II. Разположен е на едноименния столичен булевард на площад «Народно събрание» с лице към българския Парламент.

Инициативата за издигането на паметника принадлежи на Поборническо-опълченската организация в София. Тя сформира Върховен поборническо – опълченски комитет /ВПОК/ с председател Стоян Заимов с цел събиране на средства, избиране на място и други, свързани с паметника дейности. За почетен председател е избран княз Фердинанд. Направени са дарения от княза, Народното събрание, Столична община и различни обществени организации. Отзовават се 90 скулптори, а свои проекти изпращат творци от Франция, Италия, България, Чехия, Германия, Русия, Унгария и други. Журито определя за победител именития флорентински скулптор Арналдо Дзоки. При архитектурното оформление на паметника сътрудничество оказва архитект Никола Лазаров. Инженерно – техническото изпълнение е поверено на инж. Христо Станишев, Никола Дишков и Вацслав Батек.

Основният камък на паметника е положен на 23 април 1901г., а тържественото откриване се състои на 30 август 1907 г. в присъствието на участници във войната.

Паметникът представлява пиедестал от черен полиран гранит, над който се извисява монументална конна статуя на Александър II. Паметникът е висок е 12 м., а само статуята – 4,5 м. Под гранитния корниз е разположена бронзова група на устремени български опълченци и руски войници, предвождани от богинята на победата Нике, заобиколена от княз Николай Николаевич, граф Игнатиев, генералите Гурко и Скобелев. От трите страни на паметника са разположени сцени от Старозагорския бой , Подписването на примирието в Сан Стефано и Откриването на Учредителното събрание. В релефите има много автентични образи – на Славейков, Заимов, Вазов, Стамболов и други радетели за Свободна България. Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец и с надписа „Царю Освободителю // Признателна България”.

The King Liberator is the nickname of Alexander Nikolaevich Romanov - Emperor of Russia, King of Poland and Grand Duke of Finland /1855-1881/. Alexander II was known with the reforms carried out in Russian society, seeking to break the conservative principles that underpin the reign of his father - Nikolay I. The main focus of his reforms was the modernization of Russia and restoration of the prestige of Russia over other great powers. Revocation of the feudal law has contributed to Alexander’s nickname “The King Liberator”.

Alexander II pays particular attention to the Eastern issue, and in particular to strengthening Russian influence in the Balkans. This is the reason that led to the emperor’s decision for his next war with the Ottoman empire /1877-1878/. This particular offensive leads to the liberation of the Bulgarian state and the signing of the San Stefano peace treaty /19.02.1987/ strengthens the Russian position in Europe.

Alexander II died on 1 March 1881 after the last of a series of attacks organized against him by the revolutionary organization "People's Will".

"Tsar Osvoboditel" is one of the most impressive monuments in Sofia and is really of great artistic merit. It was constructed to commemorate the liberation of Bulgaria from Ottoman domination and to be a symbol of Bulgarian freedom and gratitude to the Russian and especially to Alexander II. The Monument is placed on one of the main squares in the capital city, facing the parliament building.
The initiative for the erection of the monument belongs to the combatant-volunteer organization in Sofia. It formed Supreme combatant - Volunteer Committee chaired by Stoyan Zaimov to raise funds, Site selection and other related activities to the build. Prince Ferdinand is elected for honorary chairman. Donations are made by the prince, the National Assembly, Sofia Municipality and various community organizations. Over 90 sculptors are involved and artists from France, Italy, Bulgaria, Czech Republic, Germany, Russia, Hungary and other countries send their projects. The jury determined the winner, famous Florentine sculptor Arnoldo Zocchi. The Bulgarian architect Nikola Lazarov contributes to the architectural design of the monument. The build itself is entrusted to Hristo Stanishev, Nikola Dishkov and Vatsslav Batec.

The foundation stone of the monument was laid on April 23, 1901, and the inauguration took place on 30 August 1907. in the presence of the participants in the war.

The monument is a pedestal of black polished granite, above which rises a monumental horseback statue of Alexander II. It is 12 meters tall but the statue alone - 4.5 meters. Below the granite cornice a bronze bas-relief is visible, depicting Bulgarian militia men and Russian troops led by the goddess of victory, surrounded by Prince Nikolai Nikolayevich, Count Ignatiev and Generals Gurko and Skobelev. On three of the sides the observer can see scenes from Fear Stara Zagora, The signing of the armistice at San Stefano and Opening of the Constituent Assembly." In the reliefs very authentic characters like Slaveikov, Zaimov, Vazov, Stambolov and other supporters of free Bulgaria are visible. The front of the monument is topped with a bronze laurel wreath with the inscription "King liberator// grateful Bulgaria."