Ра̀ковица е село в Северозападна България. То се намира в община Макреш, област Видин.
Село Раковица се намира в полите на Стара планина и разполовява първите й върхове - Връшка чука, Черноглав и Бабин нос, стигайки нататък до връх Ком, на запад. Точно на българско-сръбската граница.
Покрай селото от южната му страна тече река Витбол, идваща от подножието на връх Бабин нос (1108 м. надм. вис.)
По предания от старите хора от това село се разказва, че на това място е било старото село Будиловец. През 1595 година било обградено от орда турски аскери е цялото село избити, а то опожарено. Малцина се спасили. Село Раковица се появява едва към средата на втората половина 17 век. То било заселено източно от Белия камък, на левият бряг на река Витбол, който камък и до днес е там и стои, отбелязал във вековете мястото на Будиловец.
По предания първият заселник на селото е ковачът Марко - наричан Моравчанина, защото бил дошъл от река Морава. Другите заселници създали селото тогава били от различни краища, подгонени от властта или на друга основа. Били приемани от турчина владетел на тази земя за рая и така останали за постоянно и създали селото. От Марко Моравчанина е създадена фамилията Марковци. Фамилията Видралци е дошла от село Видраре, Тетевенско, заедно с една изчезнала фамилия Медарете. Дюлгерската фамилия е дошла от град Пирот, Пиротчаните. От град Тетевен е дошъл като беглец и заселникът Дишо. На негово име се нарича местността Дишовец, където имало голяма махала - над 50 колиби. Той успял да доведе и двамата си сина - близнаци - Гело и Гочо. Гело имал трима синове, от които са се създали фамилиите Геловци, Баренковци и Ефендовци. Гочо имал петима синове. От тях са фамилиите - Тодоровци, Гочковци, Иманците, Масларете и Пупльовци, всичките те са живели в Дишовец, местност разположена между селата Раковица, Старопатица и Киряево.
В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско, но с времето характерният им централния балкански говор е изгубен.[1]
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Димитър Благоев“ (ТКЗС) по името на социалистическия активист Димитър Благоев. По време на Кулските събития през март 1951 година ТКЗС-то е разтурено с активното участие на местни комунисти, но властите скоро го възстановяват принудително. През този период 30 семейства (109 души) от селото са изселени от комунистическия режим.[2]