-
Difficulty:
-
-
Terrain:
-
Size: 
(micro)
Please note Use of geocaching.com services is subject to the terms and conditions
in our disclaimer.
EN
Elin Pelin (July 8, 1877 – December 3, 1949), born Dimitar Ivanov Stoyanov is arguably considered Bulgaria’s best narrator of country life. Born into a large family in the village of Baylovo near Sofia, he loved writing and reading from an early age. Studying to become a teacher, he taught for a year in 1895 in his native village. He was first published in 1901, and the respect it earned him in literary circles encouraged him to go to Sofia in 1903, where he worked as a librarian at the university library. It was during this period he took his now-famous pseudonym from the word pelin, which means wormwood in Bulgarian. He spent 1906-07 in France, perfecting his skills in the language. By this time, he was already a popular writer.
Between 1910 and 1916, he was the director of special collections at the National Library and also served as editor of numerous magazines, including the children’s publication Veselushka. Additionally, he served as a war correspondent during World War I.
In 1911, one of his most famous works appeared, The Gerak Family (Bulgarian: Geratsite). It is one of the best-known pieces of Bulgarian literature and deals with a traditional village family experiencing the transition from the simplicity of rurality to the modernization of Bulgarian society, a world in which old time practices founded on family love and dedication to the land start to disappear. His second great work, Earth (Bulgarian: Zemya), was published in 1922. In this book, Pelin created a gallery of characters who identified with the national character and conscience.
Pelin’s works—poems, short stories and novels—recreated the peasant and countryside atmosphere of the old Bulgaria. His predilection for short stories led him to write many, of which the humouristic Pizho and Penda is perhaps the best known. A genuine realism, with descriptions full of light and color, classify his works. Considered one of the masters of Bulgarian prose, he was also one of the initiators of Bulgarian children’s literature. His tales of Yan Bibiyan and his voyages to the moon still delight today.
From 1924 until 1944, Pelin served as conservator at the Ivan Vazov Museum, all the while continuing to write, mostly for children, and be published. In 1940, he was named president of the Union of Bulgarian Writers.
After the War, he managed to escape being blacklisted as a forbidden author by the Communist government of the People's Republic of Bulgaria. The regime chose to consider his works as those of a realistic, critical author, ? precursor of Socialist Realism who, although not having correctly seized the true nature of the Bourgeois state, knew how to tell about the working life and individual revolt of exploited peasants.
Earth and The Gerak Family, amongst other works, have been filmed several times (1930 and 1957, and 1958, respectively).
********************
БГ
Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов, 18 юли 1877 – 3 декември 1949) е български писател. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, неговите произведения често са наситени с хумор.
На него е наречен град Елин Пелин, намиращ се близо до родното му село Байлово.
Генеалогия
Жителите на родното село на Елин Пелин, Байлово, се заселват там в края на 18-и и началото на 19-и век, след като няколко десетилетия преди това то било разрушено. То представлявало оживен център още по време на Римската империя, след което към 16 / 17 век запустява, по време на войните на Османска империя с Австрия и Руска империя. В началото на 19-и век прадядото на Елин Пелин, Станьо от село Поибрене, Панагюрско, се заселва в пустото землище на някогашното село, намирайки го за пригодно за скотовъдство. Скоро довежда и семейството си, а след това нов живот в селото вливат и още множество поибренци, вакарелци, беличани и др., търсещи спокойно място за живот в условията на турското владичество. Синът на Станьо, Иван, станал и пръв учител в селското училище. Жителите на възроденото село и най-вече рода на писателя, се отличавали с буден възрожденски дух и предприемчиво родолюбие.
Бащата на Елин Пелин, Иван Стоянов, по-известен като Йото Варджията, бил също така будна личност. Освен земеделец, той бил зидар, дърводелец, кантонер, правел коли, веялки, керемиди и тухли. Известен е и неговият проект за вятърна мелница, който по-късно е отразен от сина му в едноименен разказ. Въпреки скромния живот, будният възрожденски дух на рода не позволил на Йото да остави единайсетте си деца неуки. Двама от синовете му завършили висше образование, а с разноски на самият Иван било отворено училище в собствения му дом. По-късно Елин Пелин казва, че по това време баща му бил единственият грамотен човек в селото.
Ранни години
Елин Пелин се ражда под името Димитър Иванов на 18 юли 1877 година, като най-малкия от единадесетте деца в семейството. Той израства в среда, където образованието било на особена почит. Баща му редовно носел книги от пазара в града, където продавал вар. В домашната му библиотека били „Рибният буквар“, „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов. Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София (1890 – 1891, първи гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892 – 1894, където завършва днешните 5 и 6 клас). Не завършва гимназия; страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература.
Учител е в Байлово (1895 – 1896). През 1896 прави опит да влезе в Рисувалното училище. Рисуването, наред с четенето, била една от големите му страсти. Не е приет и се връща в Байлово, където през следващите две години пише първите си сериозни произведения. От есента на 1899 се установява в София, където е притиснат от тежки финансови проблеми.
В София
През периода 1903 – 1904 година издава сп. „Селска разговорка“ в Самоков. Чрез ходатайството на проф. Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека (1903 – 1907), командирован е в Париж и Нанси, Франция (1906 – 1907) заедно с Яворов, става пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910 – 1916), уредник в къщата-музей „Иван Вазов“ (1924 – 1944), където работи до пенсионирането си. През 1904 г. излиза първата му книга „Разкази“, том първи. През 1905 г. заедно с Александър Божинов посещава за 20 дни Италия - Венеция и Флоренция. През същата година излиза „Пепел от цигарите ми“ - сборник от стихотворения и стихотворения в проза.
През октомври 1944 г., след Деветосептемврийския преврат, комунистът Станислав Вихров прави опит за убийството на Елин Пелин, но се припознава и вместо него убива сатирика и бивш редактор на вестник „Българан“ Борис Руменов.[1]
До края на живота си е обременен от материални трудности. Става редовен член на БАН (1940), а също председател на Съюза на българските писатели (същата година). Умира на 3 декември 1949 година в София на 72-годишна възраст.
Сътрудник на многобройни списания. Редактира и списва почти сам сп. „Селска разговорка“ (1902 – 1903). Участва в редактирането на в. „Българан“ (1904 – 1909), в. „Развигор“ (1921 – 1927, 1937), редактира детските списания „Веселушка“ (1908 – 1910), „Чавче“ (1913 – 1914), "Светулка“ (1904 – 1944, 1945 – 1947), в. „Пътека“ (1933 – 1936); член е на редколегията на в. „Септемврийче“ (от 1945).
Творчество
Елин Пелин започва да пише, още докато е ученик на село. През 1895 година обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка“ разказа „Мило е отечеството", в ученическото списание „Извор“ разказа „На майчин гроб“, стихотворенията „Зима“ и „Привет“. Под стихотворението „Тихи тъги“ (ноември 1897), отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път се' подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати [2]. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: „Напаст Божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“.
Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер. В непретенциозните си, но много популярни хуморески в стихове и проза от сборника "Пижо и Пендо" (1917) майсторът на иронията и на скептичния шопски присмех пародира увлеченията по селската идилия и поетизираната патриархалност, като им противопоставя суровата и примитивна правда на истинския живот.
С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител; „Душата на учителя“, „Кал“, „Самичка“, „В интерес на просветата“. Една от основните теми е и черквата и представителите и`. Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието - пороци, в които са затънали калугери и попове („Напаст Божия“, „Братя“, „Изкушение“). Елин Пелин е художник с широк интерес към света; наред с нерадостните страни на живота той описва и красотата в противоречивата пъстрота на действителността, поезията в селския живот. С особена пластичност се отличават лиричните му пейзажи, в които хубостта на природата е свързана с труда и чувствата на хората.
В повестта „Гераците“ (1911) — едно от най-значителните произведения в българската литература — Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. Писателят съчувства на стария Герак, който, стъписан пред индивидуализма и егоизма, недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя помежду си. Предишната патриархалната етичност и човещина са заместени от вълчи нрави, морално падение и безогледна алчност. Старите форми на живот в село умират, създават се нови социални групи, нови социални образи. С голямо проникновение авторът проследява отраженията на социалните явления в душите на хората. Във втората си повест „Земя“ (1922) Елин Пелин е обрисувал разрушителната стихия на частнособственическата страст, която опустошава човека, осакатява го нравствено.
По време на Първата световна война Елин Пелин пише патриотични произведения, събрани в сборника „Китка за юнака“ (1917). През 1928 година издава сборника „Черни рози“ — стихотворения в проза, импресии с изповедни размисли и настроения. В книгата „Аз, ти, той“ (1936) — злободневни фейлетони, хумористични очерци и скици - изобличава общественополитическата и нравствената поквара на съвременността. В „Под манастирската лоза“ (1936) — цикъл философски разкази и притчи — формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую. На аскетизма и догматизма той противопоставя жизнерадостната философия на битието, богатата и сложна хармония на човешката индивидуалност.
През 20-те и 30-те г. Елин Пелин пише предимно за деца - лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части — „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), на книгите „Златни люлки“ (1909), „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“ (1918), „Гори Тилилейски“ (1919), „Сладкодумна баба“ (1919), „Правдата и кривдата“ (1920), „Песнички“ (1927), „Поточета бистри“ (1931), „Приказки и басни“ (1949) и др.
Творчеството на Елин Пелин е изследване на духовната същност на човека, на неговия интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда. Произведенията на Елин Пелин са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика. Национално-самобитното творчество на Елин Пелин оказва благотворно въздействие върху по-нататъшното развитие на художествената мисъл у нас. Произведенията му се превеждат и четат зад пределите на България. Според Максим Горки Елин Пелин „би бил гордост за всяка велика страна“.[източник?] Други псевдоними, които Елин Пелин е използвал, са: Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина,Бокич,Слова и др.
Произведения
„Разкази“, т. I (1904)
„Пепел от цигарите ми“ (1905 (1910))
„От прозореца“ (1908)
„Златни люлки“ (1909, стихове за деца)
„Разкази“, т. II (1911)
„Китка за юнака“ (1917, разкази)
„Пижо и Пендо“ (1917, 2 попр. изд. 1918)
„Гори Тилилейски“ (1919, приказки за деца, наредени в стихове)
„Петльо герез златоперест“ (1919, рус. нар. приказки)
„Сладкодумна баба“ (1919, нар. приказки)
„Правдата и кривдата“ (1920, нар. приказки)
„Избрани разкази“ (1922)
„Сборник от разкази“ (1923)
„Сватбата на Червенушко“ (1924, весела история в стихове за деца)
„Цар Шишко“ (1925, приказки в стихове)
„Песнички“ (1927)
„Земя“ (1928, повест)
„Черни рози“ (1928)
„Поточета бистри“ (1931, стихове за деца)
„Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ (1933)
„Ян Бибиян на луната“ (1934)
„Аз, ти, той. Мили родни картинки“ (1936)
„Под манастирската лоза“ (1936)
„Дядовата ръкавичка“ (1937)
„Кумчо Вълчо и Кума Лиса“ (1939, сценирана приказка)
„Три баби“ (1940)
„Щурче-свирче. Весели стихчета за момичета и момчета“ (1940)
„Гераците“ (1943, повест)
„Страшен вълк“ (1944, приказки в стихове)
„Антология“ (1945)
„Избрани разкази“ (1946)
„Мили родни картинки. Весели разкази“ (1946)
„Избрани разкази“ (1949)
„Приказки и басни“ (1949)
Паметника на Елин Пелин в Борисовата градина е разположен близо до лятната естрада и стадион Българска Армия.
Additional Hints
(Decrypt)
OT: I uenyhcn an qneib, oyvmb qb mrzvngn
RA: Va gur ubyybj bs n gerr arne gur tebhaq