Because of these springs, the town was found thousands of years ago. Some pre-historic remains have been found in what is now the town centre. Later, it became a Thracian city, and when Thrace fell to the Romans and became a Roman province, Hisarya became a Roman town - one of the three most important towns in the province. At various times it was called Augusta, Diocletianopolis (after emperor Diocletian) and a couple of other names. It was a famous resort even in those times, which is proved by the fact that emperor Septimius Severus himself visited the city.

Many Roman ruins are still visible everywhere - public buildings, a small amphitheatre, the barracks of the Roman garrison, the foundations of a couple of the oldest churches in Bulgaria, as well as the best preserved Roman fortress in Bulgaria. The southern gate is known as "The Camels", because it had broken in the middle and looked like two camels facing each other, before it was partially restored in the early XX century.

After the fall of the Roman Empire, the prosperous city declined and when it was included within the borders of Bulgaria, it was just a minor fortified town. During the Turkish rule it further declined and at some point the once prosperous city was just a couple of small houses in the midst of many Roman ruins, which peasants from the nearby villages used for a stone quarry, destroying most of them in the process.

After the liberation of Bulgaria in 1878, Hisarya was included in the province of Eastern Rumelia, and after the Unification of Bulgaria in 1885 it became a part of Bulgaria.

It prospered once again when the mineral springs were re-discovered and the place became the favourite recreation spot for the rich.

After 1945, the summer houses of the rich were nationalised and became spas for the public. The "restitution" after 1992 saw them transferred to the grandchildren of the pre-war rich, who had no money to repair the buildings, so much of the old heritage is now falling into disuse.

Град Хисаря се намира в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 360 м н.в. Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина. Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури /юли и август/, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.

Характерно за град Хисаря е термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества. Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.

Вълшебните извори Хисар се отличава от другите наши курорти по изобилието на своите горещи извори и техния разнообразен химичен състав, температура и лечебни свойства. Всеки извор има своето приложение, име и романтична легенда...

Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на радон (160 Емана) и температура 47 градуса, което я прави най-показателна за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Водата е слабоминерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус. Първият химичен анализ на минерална вода в България е направен още през 1832 година, именно на извор Момина баня. С него се поставя началото на рганизирано балнеолечение в България. Тогава правителството на Източна Румелия издава и първия Правилник за експлоатация на хисарските бани.

Името Момина баня се свързва с една легенда от Средновековието, според която дъщерята на местния управител обичала да се къпе в извора извън крепостните стени. Веднъж градът бил нападнат от врагове и портите на крепостната стена се затворили. Болярската дъщеря и приятелките ѝ останали при извора. За да не ги заловят в плен, предпочели да се удавят в топлия извор. Преданието говори, че оттогава през нощта се чува плискане на вода в банята - момата излизала от извора...

Най-голямото доказателство за лечебната сила на хисарската минералната вода е Музея на бъбречните камъни в Специализираната болница за рехабилитация. Невероятната сбирка датира от 1981 година и съдържа над 12 000 броя бъбречни камъни, изхвърлени по време и след балнеолечение в Хисар! Една част от конкрементите са след оперативна намеса и са дарени от проф. Пачеджиев. В момента е експонирана само малка част от нея. Сред експонатите може да се види и най-големият бъбречен камък в България, тежащ 560 грама!

Минералната вода на извор Момина сълза също е слабо минерализирана, но със съдържание на много микроелементи - манган, цинк, кобалт, мед и други или т.н. метални витамини. Това е най-вкусната от хисарските води! Използва се за питейно лечение и то предимно на стомашно-чревни заболявания. Има температура 42 градуса.

Легендата разказва, че една красива българка отказала да стане наложница на турски бей. За да я унижи, той я накарал да сервира гола на гостите. Девойката го направила, но когато се изправила пред него, стоварила тежкия поднос със сладкиши върху главата му и го убила. За постъпката си била наказана да изгори на клада. Когато пламъците обгърнали голото тяло, от очите ѝ се отронили две топли сълзи. От тях бликнал извор, който хората нарекли Момина сълза. Тази легенда е пресъздадена във фонтана с голата жена в центъра на града.

До водопийния павилион Момина сълза е чешмата Стублата, която е най-хладка - 31 градуса и се ползва за промиване на очите. В този район, в диаметър от 200 метра, са разположени няколко извора с различно съдържание на елементи и температура. Топлица е най-горещият извор с 51 градуса и върху него е била построена първата баня, използвана още от римско време. Водата се използва за балнеолечение, подходяща е при гинекологични заболявания. До нея е Бистрица, с температура на водата 45 градуса. Използва се само за къпане. Подходяща е за кожни заболявания - освежава кожата, като я прави извънредно нежна и красива. Затова преди години е била предпочитана от дамите! Срещу тях е Свежест. Водата в банята е с температура 41 градуса, а в басейна се охлажда до 37 градуса. Използва се за лечение предимно на неврози.

До този комплекс от минерални извори са останките на най-голямата римска баня, открити през 1935 година. Археолозите датират строежа от IV в. Градена е със смесена зидария, с дебелина на стените 1-2 метра. Подът и стените са били от бял родопски мрамор. Имало е помещения за топла и студена баня, място за почивка, два басейна, с размери 15/5 метра и дълбочина 1,40 м. А в други, специални помещения, жреците извършвали лечебни процедури след къпането – масажи и намазване с благовонни масла. Към банята имало и нимфеум – светилище на нимфите, почитани като божества на изворната и лековита вода. Топлата вода се ползвала и за отопление. Специални глинени тръби отвеждали топлата вода под мраморните плочи на пода, а нагоре, между двойните стени, се насочвала топлата пара. Една любопитна подробност - император Диоклециан, чието име е носил града, е въвел първите входни такси за баня в света!