Манастирът
Дивотинският манастир “Св. Троица” е един от най-старите и запазени манастири в Софийско. В момента функционира като мъжко братство. Намира се в северните склонове на Люлин планина, на около 10-тина километра от село Дивотино и 4км. югозападно от кв. Михайлово на гр. Банкя. Мястото е изключително живописно и диво, а манастирът е ограден от гористи хълмове и два бързея, които се пресичат до оградата му.
Според легендата за основаването на манастира обителта е построена от мъж и жена, които намерили делва с жълтици като орали нивата си. Съпрузите решили да построят манастир с имането, като натоварили делвата на едно магаре и казали, че ще започнат строежа на мястото, където магарето падне и умре. Магарето умряло между два бързи ручея, а строителството започнало през 1046г., точно сто години след кончината на св. Иван Рилски.
Местността, където е била открита делвата, и до днес е известна като “Имането”. От стария манастир, обаче, не е останало много – малки дървени части от иконостаса и три стенописни икони. По време на кърджалийските набези в края на 1806г., манастирът не е пощаден и стадата му овце, крави, коне и волове са заграбени. Според легендата, обаче, предводителят на кърджалийте Хасан Ходжа, който водел заграбения добитък, бил ударен от гръмотевица и умрял на място. Уплашените кърджалии го погребали и побягнали, като оставили добитъка на манастира. И до днес мястото, където Хасан Ходжа е бил погребан според легендата, се нарича “Ходжи гроб”.
Манастирът е известен сред местните хора като Царски манастир, заради честите му посещения от Цар Фердинанд по време на неговото управление. Знае се, че Цар Фердинанд е подарил две каляски на тогавашната игуменка, майка Клавдия. Едната каляска е служила за представителни нужди, а другата – за наглеждане на обширните манастирски имоти. Както повечето манастири, и Дивотинският е поддържал килийно училище и подпомагал освободителните борби, като е приютявал Васил Левски.
Църквата и манастирските сгради в сегашният им вид са били построени през 1902г. след като три пъти са били опожарвани по време на османското владичество. Църквата е постоена в Атонски стил и представлява малка, еднокорабна и кръстообразна постройка. Дворът не е голям, но е гостоприемен с красивата си чешма, няколко овошки, маса с пейки и сенчест навес за почивка пред входа на църквата.
Храмовият празник се отбелязва всяка година на Петдесетница (50 дни след Великден). На този ден от олтарните двери монасите хвърлят орехова шума към богомолците, напомняща огнените езици, в които се е бил превъплътил Светият дух, когато се явил на апостолите 50 дни след Възкресение.
Храна и спане не се предлагат.
Източник: www.bulgarianmonastery.com, използвано с разрешение.
Как да стигнете
С обществен транспорт: От София - автобус 48 (тръгва от метростанция Сливница) или автобус 42 или 44 до Банкя и там се прекачвате на автобус 48. Проверете сайта на Центъра за градска мобилност за актуално разписание и/или евентуални други промени в движението на автобусите до Банкя.
С кола: Може да оставите колата в края на кв. Михайлово, където свършва асфалтовата настилка и да продължите пеша (референтна точка TRAIL).
Възможно е, също така да се стигне с кола до манастира. Гледайте за указателна табелка на кръстопътя в началото на квартал Михайлово. Все пак ние ви препоръчваме да изберете разходката.
Съкровището
Кешът представлява пластмасова кутия от сладолед, опакована в найлонова торба. Молим ви да се уверите, че сте го скрили добре преди да си тръгнете.
В случай че кутийката липсва, ще бъда благодарен ако оставите временен контейнер, докато успея да извърша поддръжка.
The Monastery
The Divotino monastery “Holy Trinity” is one of the oldest and best-preserved cloisters in the Sofia region. At present, it functions as a monk brotherhood. The monastery lies in the northern slopes of the Lyulin Mountain, about 10km away from the village of Divotino and 4km to the southwest of the Michaylovo quarter of the town of Bankya. The place is exceptionally picturesque and wild, while the monastery is surrounded by wooded hills and two brooks that cross by its walls.
According to the legend for the establishment of the Divotino monastery, the cloister was build by a man and his wife, who found a pot with gold pieces while ploughing their land. The couple decided to invest the fortune in the construction of a monastery and uploaded the pot on a donkey’s back, saying that they would build the monastery in the place where the donkey fell and died. The donkey died of exhaustion between two currents, and construction started in 1046, exactly 100 years after the death of St Ivan of Rila.
The area where the pot was found is still known as “The Fortune”. Not much has remained of the old monastery, however, save for small wooden part of the iconostasis and three wall-painted icons. During the plunders of the so-called bands of Kurdzhalii towards the end of 1806, the monastery was not saved and its herds of sheep, cows, horses and buffaloes were stolen. According to a legend, however, the chief of the Kurzhalii, Hassan Hodzha, who led the stolen cattle, was killed by a thunder. His scared men buried him and ran away, leaving behind the plundered animals. The place, where Hassan Hodzha was buried according to the legend is still known as “Hodzha’s Grave”.
The monastery is popularly known among local people as the Tsar’s Monastery, because of the frequent visits of Tsar Ferdinand there during his rule. It is also told that Tsar Ferdinand donated two carriages to the then-Mother Superior of the Divotino monastery, Claudia. One of the carriages was used for representative purposes, while the other one served for overseeing the vast real estate properties of the monastery. Similarly to many other monasteries, the Divotino cloister also maintained a small monastery school and supported the national struggle for liberation, including by sheltering the famous revolutionary Vassil Levski.
The present-day church and monastery buildings were built in 1902, after the complex had been set on fire for three times in a row during the Ottoman rule of Bulgaria. The church was constructed after the Athos architectural style, and represents a small, one-nave, cross-shaped building. The yard of the monastery is not large, but is rather hospitable with its beautiful fountain, several fruit trees, a wooden table with benches and a shadowed shelter just in front of the church.
The church holiday is marked every year on the 50th day after Easter. On that day, the monks throw walnut leaves out of the altar’s gates towards the worshippers, as the leaves remind of the tongues of flame, which embodied the Holy Spirit during his appearance before Christ’s apostles 50 days after Resurrection.
Neither food, nor accommodation are offered in the monastery.
Source:www.bulgarianmonastery.com, used with permission.
How to get there
By public transport: From Sofia take bus 48 (starts at metro station Slivnitza) to quarter of Michaylovo or bus 42 or 44 to the town of Bankya. From there change to bus 48.
By car: Drive your way to the Michaylovo quarter of the town of Bankya. You can leave the car at the end of the village, where the paved road ends and continue on foot (reference point TRAIL). It is also possible to reach the monastery with the car. Look for a sign on a crossroad in the beginning of quarter of Michaylovo. But we recommend you the hiking alternative.
The cache
The cache is a plastic box from ice-cream, wrapped in a plastic bag. Please, hide it well, before you leave the cache spot.
In case the cache is missing, I'll appreciate if you replace it with temporary container till I perform maintenance.
Good Luck!